Древните египетски обелиски са отличителен белег на Рим. Няма друг град в християнския свят, който да се гордее с цели 13 монолитни обелиска от гранит. Седем от тях са пренесени в Рим в императорската епоха. Първият е доставен по заповед на Октавиан Август през 10 г. пр. н. е., а последният - по волята на римския император Констанций II през 357 г. Освен това в града има много копия, изготвени от самите римляни.
След смъртта на Клеопатра (30 г. пр. н. е.) Рим в лицето на Август празнува голяма победа. Част от тази победа са военните трофеи и символи на властта на фараоните. Октавиан Август като далновиден политик усеща, че обелиските могат да се превърнат в част от публичната му пропаганда, особено ако се наблегне на факта, че обелискът, между другото, става символ на държавническа мъдрост. По-високите обелиски били издигани на видни места - Циркус Максимус, Цирка на Максенций, Ватиканския цирк и цирка Вариано.
Египетските обелиски били превозвани с кораби до морското пристанище в Антична Остия. Някои монолити били разделяни на секции и каталогизирани, докато не им се намери подходящо място. Римляните се гордеели с необичайните за онова време гранитни стели. Край на тази гордост положили многобройните нашествия на варварите: много обелиски били съборени и превърнати в късове ненужен гранит, а времето и наводненията в Рим за векове изтрили спомените за онези славни времена. Римските папи намират още едно приложение на запазените антични обелиски: при хаотичната улична планировка в Рим обелиските служат като ориентир, разположен в абсолютния център на площад или кръстовище. Освен това, качествено се променя символиката, която украсява върховете им: от кълба и кръстове, до папски гербове. Така с течение на времето обелиските стават символ на възхода на християнската вяра и стремежа на човека да се доближи до Бога.